Витамините са незаменими субстанции, които осигуряват правилното протичане на много процеси в организма. Те обаче не се синтезират в човешкия организъм и това ни прави изцяло зависими от техния „внос“ отвън.
Преди да бъде позната химичната структура на витамините, те се означавани с букви от азбуката. Напоследък все по-често се използват и наименованията, които се базират на химичния им строеж или описанието на техния произход и действие. Поради сходната им роля в процесите на обмяната на веществата, витамините се възприемат като една група, независимо че от химическа гледна точка представляват много разнородни съединения. Освен това под понятието витамин понякога се крият няколко сходни субстанции, отличаващи се по определени структурни елементи и биологична активност.
Естествен източник на витамини е разнообразното, балансирано хранене и физиологичната бактериална флора на стомашно-чревния тракт. Не винаги обаче витамините се доставят в активно състояние, т.е. във форма, позволяваща непосредственото им използване – често пъти в храната се съдържат „полуфабрикати“, определяни като провитамини, които се преработват в организма до крайни продукти – активните витамини. Липсата на витамини води до болестни състояния, известни като авитаминози. До тях се стига в резултат на дълготраен недостиг на дадена хранителна субстанция. Този процес се развива относително бавно и в него могат да се различат няколко етапа. В началната фаза, докато се изчерпат натрупаните в организма запаси (в резултат на неправилен начин на хранене, лошо усвояване или нарушена обмяна) се появява лек недостиг. В следващата, биохимична фаза се стига до отслабване активността на обменните процеси, но все още не се наблюдават видими болестни симптоми. Едва в третата, т.нар. бихевиорална фаза недостигът на витамини става дотолкова значителен, че може да се прояви в промяна на поведението и самочувствието, напр. в трудности с концентрацията, загуба на тегло и апетит, безсъние. За съжаление, често пъти тези начални етапи на недостиг се приемат като последици от стрес или преумора, а не като болестно състояние. Класическите симптоми на недостиг на определен витамин се появяват вече в четвъртата, клинична фаза на заболяването. Ако причината не бъде отстранена, болестта навлиза в последната си фаза – анатомичната, в която се проявяват ясни симптоми, свидетелстващи за увреждане на тъканите.
Авитаминози в последен стадий на развитие се срещат в днешно време единствено в много бедните страни, в които господстват постоянното недохранване и гладът. Съвременната медицина разполага с множество лабораторни тестове, благодарение на които недостигът на витамини може да бъде открит много преди появата на външни болестни симптоми.
Витамините, използвани във физиологични дози, препоръчвани от производителите на многообразните витаминни препарати, предлагат добри възможности за попълване на недостига, както и за допълване на всекидневното непълноценно или небалансирано хранене. Витамините на таблетки не би следвало да се възприемат за лошокачествени, само защото идват от лаборатория, а не направо от природата. В действителност организмът не прави разлика между натуралните и синтетичните витамини, възприемайки ги по един и същи начин. При натуралните витамини обаче наличието на други активни съставки осигурява оптималност при усвояването им от организма. В тази посоКа именно са насочени и усилията на сериозните производители на витаминни препарати: да осигурят на организма не само нужните му витамини, но и оптималното им усвояване посредством точно дозиране и /или комбиниране с други биоактивни вещества (минерали, флавоноиди и пр.). При употребата на подобни средства трябва също така да се помни, че използването на няколко мултивитаминни и минерални препарати с подобен състав може да доведе до предозиране (особено способстват за това някои бъбречни или чернодробни заболявания). На практика могат да бъдат предозирани най-вече витамините А, 0 и Е; витамините К и В12, чието предозиране е също опасно, би следвало да се използват единствено по лекарско предписание.
Действие на някой витамини
Популярно наименование |
Химично наименование |
Ролята им в организма |
---|---|---|
Витамин А | ретинол, аксерофтол | зрителни процеси, добро състояние на кожата, косата, лигавиците, костната система |
Витамин D | калциеферол | усвояване на калция и фосфора (предотвратява рахита), метаболизъм на костната тъкан |
Витамин E | токоферол | плодовитост, антиоксидантно действие, добро състяние на мускулната тъкан |
Витамин K | фитоменадион, менадион | съсирване на кръвта |
Витамин B1 | тиамин | обмяна на въглехидрати, правилно функциониране на нервната система, кожата, очите |
Витамин B2 | рибофлавин | участие в обмяната на белтъчини, мазнини, въглехидрати |
Витамин B6 | пиридоксин | обмяна на аминокиселини, процеси на кръвообразуване |
Витамин B12 | цианокобаламин | процеси на кръвообразуване, синтез на нуклеинови киселини, правилно функциониране на нервната система |
Витамин PP | ниацин, амид на никотиновата киселина (никотинамид) | обмяна на въглехидрати и мазнини, правилно функциониране на нервната система, добро състояние на кожата |
Фолиева киселина | птероилглутаминова киселина | правилно функциониране на кръвоносната система (синтез на червени кръвни клетки), нервната и храносмилателна система |
Витамин H | биотин | синтез на мастни киселини и глюкоза, обмяна на аминокиселини и витамин С, правилно функциониране на потните жлези, нервната и кръвоносната система, влияе на състоянието на кожата и косата |
Витамин C | аскорбинова киселина | антиоксидантно действие, обмяна на аминокиселини, синтез на стероидни хормони, усвояване на желязото, имунна система |