Простуда или грип с мъчителна кашлица, която не ни оставя на спокойствие дори през нощта – през студените месеци на годината почти на всеки се случва да страда от тях. Кашлицата, от друга страна, е важен рефлекс, необходим, за да може с мощен тласък да бъдат изхвърляни чуждите тела и бактериите от дихателните пътища. Естествената почистваща система на дихателните пътища, т.нар. реснички, с вълнообразен ритъм отстраняват слузта и вредните вещества от бронхите. За да не се стигне обаче до постгрипни усложнения или трайни увреждания на белите дробове и бронхите, кашлицата трябва да бъде своевременно и ефективно лекувана.
Най-честите причинители на кашлицата са вирусите или бактериите. Те причиняват възпаления на бронхите най-често в рамките на простудно заболяване или грип, които протичат освен това с висока температура, хрема, болки и отпадналост. Обикновено сухата в началото на заболяването кашлица след един-два дена се трансформира в продуктивна, която е съпроводена с изхвърлянето на гъст слузест секрет. Отделянето и изкашлянето на този секрет е от особено значение за инфектираните дихателни пътища. Ако слузта се задържа в бронхите, тя способства за твърде бързото размножаване на бактериите в гъстия секрет.
За лечението и облекчението на грипните симптоми е най-добре да се насочите към натуралните лечебни средства. Етеричните масла и растителни екстракти от евкалипт, мента, анасоново масло или мащерка имат многовековна традиция в лечението на простудни заболявания. Съвременната фармакология предлага богат избор от модерни препарати – капсули, пастили, капки, сиропи, балсами, чиито активни съставки са именно от растителен произход. Противоспазматичното действие на ментовото и анасовото масло отпуска напрегнатата бронхиална мускулатура, като по този начин облекчава дишането. Маслата от анасон и евкалипт, както и екстрактът от мащерка втечняват гъстия секрет. Евкалиптовото масло регулира дейността на ресничките. Ако са засегнати горните дихателни пътища, а не бронхите, например околоносните кухини, тези етерични масла и растителни екстракти са също толкова подходящи, тъй като имат подчертано секретоотделящо, противовъзпалително и антибактериално действие.
Мазилата с етерични масла осигуряват облекчение през нощта
Един много приятен начин за употреба на етеричните масла са натривките с балсамоподобни мазила. Телесната температура способства за изпаряването на етеричните масла, които запазват лечебното си действие с часове, особено през нощта. Дори само благотворната миризма при вдишването на подобни смеси от етерични масла освобождават дихателните пътища и действат противоспазматично. При това така приложените масла имат двойно действие: освен че се вдишват, те допълнително се поемат от кожата като достигат до дихателните пътища и посредством кръвообращението. Една комбинация от етерични масла (например от евкалипт, мента и борови иглички) често може да има по-силно действие отколкото етеричното масло от само едно растение.
Използването на етерични масла при малките деца би могло да е проблемно
Трябва да се внимава при малките деца – те не са просто “малки възрастни” – и някои етерични масла могат да раздразнят чувствителните им дихателни пътища. Ето защо за бебета и малки деца се предлагат специални препарати, съдържащи само особено меки масла в подходяща за възрастта им дозировка – например масло от евкалипт или борови иглички.
Евкалиптово масло за инхалации и профилактика
Балсамите, съдържащи етерични масла, са много подходящи и за инхалационно лечение. При добавяне на мазилото към гореща вода, етеричните масла започват да се изпаряват, а водната пара допълнително овлажнява раздразнените дихателни пътища и допринася за втечняването на заседналите секрети. Старо домашно средство за профилактика в студените месеци е сутрин да се капнат няколко капки евкалиптово масло върху кърпа, която човек непрекъснато да носи със себе си, и, в случай на нужда, да поставя пред устата и носа си като силно поема миризмата. Това всъщност представлява една импровизирана инхалация – алтернатива на парната баня, за случаите, когато през деня няма време или възможност да се направи друго.
За пеленачета и малки деца и тук се изисква особено внимание, тъй като етеричните масла не бива да се поставят непосредствено в областта на лицето и особено пред носа, за да не раздразнят чувствителните лигавици на дихателните пътища.
Майката Природа и нейните лечебни средства
Наистина изненадващо е многообразието от растения с лечебни свойства, което ни предлага природата. От векове човекът е открил ефективното действие при лечението на кашлици от различен произход на: теснолистия жиловлек, бялата ружа, слеза, подбела, лишеите, лопена, игликата, теменужката, бръшляна, мащерката, росянката, белия оман, полския ветрогон, анасона, аптекарския копър, евкалипта.
В зависимост от свойствата си тези природни лечебни средства могат да се разделят на три групи:
- Билки с противовъзпалително действие, които намаляват дразненето и са особено подходящи за лечение на суха и дразнеща кашлица: теснолист жиловлек, бяла ружа, слез, подбел, лишеи (исландски лишей, брадат и белодробен лишей);
- Билки, които разтварят слузта и стимулират отхрачването, особено подходящи за лечението на продуктивна кашлица с образуване на гъст секрет: лопен, иглика, ароматна теменужка;
- Билки, които действат спазмолитично (подходящи дори за лечение на магарешка кашлица, спастичен бронхит и астма): бръшлян, мащерка, росянка, бял оман, полски ветрогон, анасон, аптекарски копър, евкалипт.
Теснолистият жиловлек, от който се използва цялото растение, е много добро средство при суха и дразнеща кашлица, магарешка кашлица и пресипване. Той съдържа много слуз, дъбилни вещества и силициева киселина, освен това субстанции, които убиват болестотворните причинители.
Приготвяне на чай: 1-2 ч.л. от изсушената билка или свежото растение се заливат с ¼ л вряща вода, запарват се 10-15 минути и се прецеждат. Приема се 3-4 пъти на ден по1чаша чай, подсладена с мед, на малки глътки.
Много ефективен и приятен на вкус за децата е сиропът от теснолист жиловлек, който можете да приготвите и сами: пресни растения се нарязват на дребно, смачкват се и се изстисква сок, който се смесва със същото количество мед и се вари 20 минути. На всеки 1-2 часа се приема по 1 чаена до 1 супена лъжица сироп. След отзвучаването на оплакванията той се приема още няколко дни – 3 пъти по 1 лъжичка. Този сироп, добре затворен, може да се съхранява дълго време; той има високо съдържание на антибиотични вещества и не плесенясва.
Бялата ружа е растение от семейство слезови, на което се използва коренът. Поради високото си съдържание на слуз, бялата ружа е отлично средство при всички остри възпалителни и дразнещи състояния на дихателните пътища. За да запазите слузта в растението, използвайте бялата ружа като студен извлек.
Приготвяне на чай: 1ч.л. корени се заливат с ¼ л студена вода, покриват се и се оставят да киснат, най-добре цялата нощ. На следващата сутрин водата се прецежда и се затопля съвсем леко. Приема се 3-4 пъти на ден по1чаша чай, на малки глътки, докато траят оплакванията.
Бялата ружа може да се прилага и като средство за гаргара: 1ч.л. сушени корени се заливат с ¼ л студена вода, варят се 10 минути и се прецеждат. От 6 до 8 пъти дневно се прави гаргара с малко количество от отварата, докато траят оплакванията.
Лишеите – исландски лишей, брадат и белодробен лишей, които се използват успешно за настинки, са отдавна известни на народната медицина като ефективно средство при бронхит. Те разграждат слузта и намаляват дразненето. Освен това лишеите препятстват размножаването на бактериите, т.е. притежават антибактериални свойства и са един вид растителни “антибиотици”. Те убиват също така проникналите в организма гъбички. Брадатият лишей действа особено добре при хроничен бронхит с непрекъснато припламващи остри и дразнещи явления.
Приготвяне на чай: 1ч.л. от билката се залива с ¼ л вряща вода, запарва се 10-15 минути и се прецежда. Приема се 3-4 пъти на ден по1чаша сутрин на гладно и вечер. Лечението продължава няколко месеца.
Лишеи се съдържат и в много медикаменти, например в някои пастили.
Лопенът е отлично средство против кашлица. Билката съдържа много слуз, сапонини и сапуноподобни субстанции, които разтварят секрета и стимулират отхрачването. Затова чаят от лопен е особено подходящ за лечение на бронхит, при който слузта се отделя трудно.
Приготвяне на чай: 1 ч.л. цветове се заливат с ¼ л вряща вода, запарват се 10-15 минути и се прецеждат. Приема се 2-3 пъти на ден по1чаша топъл чай.
Лопен се съдържа и в много чаени смеси за гръдни заболявания.
Игликата има много добро отхрачващо действие при хроничен бронхит, съчетан с продължителна кашлица и недостатъчно отхрачване.
Приготвяне на чай: 1 ч.л. корени се заливат с ¼ л студена вода, кипват се, запарват се 5 минути и се прецеждат. Приемат се всеки ден в продължение на седмици по 2-3 чаши топъл чай на малки глътки.
Пеларгониумът е със силно изразен антивирусен, антибактериален и мукокинетичен ефект. Подтиска ранните етапи на жизнения цикъл на вируса. При остри инфекции на респиторния тракт.
Приготвяне на чай:
Към половин литър завряла вода се прибавят няколко стръка пеларгониум, 3 ореха, леко натрошени и с черупките и 3 лъжици и 10на листа босилек. Оставя се тихо да покъкри за 2-3 мин, сваля се от огъня, запарва се за 20на мин и се прецежда. Количеството се разделя на три и се приема в рамките на
Приложението под формата на екстракт е с изключително добри, клинични доказани резултати.
Мащерката е едно от най-ефективните противокашлични средства с успокояващо, спазмолитично и отхрачващо действие. Освен това съдържащият се в мащерката тимол спира разпространението на болестотворните причинители в дихателните пътища, затова билката успешно се прилага и при лечение на магарешка кашлица, спастичен бронхит и астма. Използва се цялото растение.
Приготвяне на чай: 1 ч.л. билка се залива с ¼ л вряща вода, запарва се 10 минути и се прецежда. Приема се 3 до 6 пъти дневно по1чаша чай в продължение на няколко седмици.
Ако към мащерката се добави росянка, действието й се засилва.
Приготвяне на чаена смес с росянка: ½ ч.л. мащерка и ½ ч.л. росянка се заливат с ¼ л гореща вода, запарват се 10 минути и се прецеждат. Приема се 3 до 6 пъти дневно по1чаша чай в продължение на няколко седмици.
Белият оман също подобрява отхрачването и действа спазмолитично. Той е много подходящ за лечение на хронична кашлица, хроничен бронхит, старчески бронхит, астма и магарешка кашлица.
Приготвяне на чай: 1-2 ч.л. корени се заливат с ¼ л студена вода, варят се 5 минути, прецеждат се и се подслаждат с малко мед. В продължение на няколко седмици се приема по 1 чаша чай от 1 до 6 пъти дневно.
Анасонът е меко, успокояващо средство против кашлица, което стимулира отхрачването.
Приготвяне на чай: 1 ч.л. семена или заливат с ¼ л вряща вода, запарват се 10 минути и се прецеждат. В продължение на няколко седмици се приема по 1 чаша чай 3-4 пъти дневно.
Аптекарският копър има действие подобно на анасона, стимулира отхрачването, успокоява спазмите и има общоуспокояващо действие.
Приготвяне на чай: 1 ч.л. семена или заливат с ¼ л вряща вода, запарват се 10 минути и течността се прецеждат. От 3 до 6 пъти дневно се приема по 1 чаша топъл чай.
В случай, че не разполагате с допълнително време или нужните билки, лабораториите на Dr.Theiss Naturwaren създадоха по рецепти на Д-р Тайс, грижа от природата при кашлица, простуда и грип, хрема, синузит. Продуктите са натурални, базирани на билкови екстракти и масла доказани положителни резулати. Подходящи за деца и възрастни.
Източник: списание АПТЕКА