Окото е най-важният сетивен орган, с който възприемаме света. Но зрението е сложен процес, който може да бъде нарушен от много заболявания – на всяка възраст. За щастие, със съвременни методи може да се помогне на повече хора да виждат по-добре днес, отколкото само преди няколко десетилетия.
Нашето зрение е и нашето чувство за ориентация, което прави окото един от най-важните органи, които човек притежава. Затова редовните профилактични прегледи трябва да се приемат сериозно. Ако внезапно се появят някакви симптоми, се препоръчва консултация с офталмолог. Статистически един на всеки двама души е късоглед. Но съществуват различни видове рефрактивни грешки: късогледство, далекогледство, астигматизъм и пресбиопия. Освен това, окото може да бъде засегнато от много други заболявания като катаракта, глаукома, кератоконус (заболяване на роговицата) или макулна дегенерация (заболяване на ретината).
Как е устроено окото?
Просто казано: Светлината, т.е. това, което човек вижда, навлиза в предната част на окото през роговицата, преминава през лещата и накрая достига ретината.
Ретината преобразува светлината в електрически сигнал, който се предава от окото към мозъка чрез зрителния нерв.
Предният слой на окото (роговицата) е бистър и прозрачен, което позволява на входящата светлина да навлезе в окото, като извършва най-голямо пречупване на входящата светлина и предава лъчението на лещата, която пречупва светлината и, при нормално зрение, фокусира светлинния лъч върху макулата (част от ретината на окото, отговорна за финото зрение и усещането за цветове).
Лещата има същата функция като лещата на фотоапарат: тя е предназначена да създава рязко изображение, като има способността да променя кривината си, така че изображения от всички разстояния да се проектират рязко върху макулата. При деца и млади хора лещата е бистра.
Най-задната част на окото е ретината. На нея се създава рязко изображение, т.е. тук се извършва „обработка на изображения“, като информацията в различните й слоеве се преобразува в електрически сигнали, които след това се предават към мозъка чрез зрителния нерв. С възрастта окото се променя и могат да възникнат различни заболявания, които засягат зрението в по-голяма или по-малка степен. Рефракционните грешки са структурен дефект в окото, при който изображението не достига до ретината. Това води до зрителни увреждания – миопия, хиперопия и астигматизъм. Пресбиопията е резултат от неспособността на лещата да се деформира (акомодира). Тя става по-твърда и по-малко гъвкава с течение на живота.
Основната разлика между очните заболявания и рефракционните грешки е, че очните заболявания могат да доведат до намаляване на зрението, което не може да бъде коригирано с никакви лещи. Това силно ограничава ежедневието на пациента.
Могат да се появят следните очни заболявания:
отлепване на ретината;
катаракта;
глаукома;
възпаление на различни очни сегменти (увеит);
промени в роговицата: напр. кератоконус; (свързана с възрастта) макулна дегенерация;
промени в окото, дължащи се на системни заболявания, напр. диабет;
артериални или венозни оклузии на ретината;
възпаление на конюнктивата,
роговицата и клепачите;
неправилно положение на клепачите или тумори на клепачите / очите; заболявания на ретината, хориоидеята на окото и др.
Зрителни увреждания
Над 90% от възприятията човек получава през очите. Ако зрението е нарушено, се губи голямо количество информация. В здраво око роговицата, ретината, лещата и дължината на очната ябълка са прецизно координирани, което позволява формирането на ясен образ върху ретината.
Деформацията на лещата (акомодация) позволява обекти на различни разстояния да бъдат изобразени рязко. Въпреки това, близо половината европейци страдат от зрително увреждане. Четирите най-често срещани зрителни увреждания са късогледство, далекогледство, астигматизъм и пресбиопия.
Късогледство (миопия): Удължена очна ябълка е причината за миопия. Около 25% от европейците са късогледи. Замъгленото възприятие на отдалечени обек7 ти се дължи на факта, че входящите светлинни лъчи се фокусират преди ретината, тъй като очната ябълка е твърде дълга. Следователно човек е силно късоглед, ако очната му ябълка е много дълга. Офталмологът посочва диоптри със знак минус. В зависимост от рефракционната грешка са възможни различни варианти за лечение. Класическият подход е използването на очила или контактни лещи. Хирургичните процедури обикновено включват SMILE, LASIK или Femto-LASIK (лазерна корекция на зрението).
Далекогледство (хиперопия, хиперметропия): В случай на далекогледство, очната ябълка е скъсена, което означава, че светлинните лъчи се фокусират само зад ретината. В резултат на това обектите в близост изглеждат по-размазани от тези в далечината. Това зрително увреждане често е свързано с главоболие, дължащо се на напрежение в очите. По-тежките форми на далекогледство трябва да се коригират с очила още в детството, за да се поправи неправилното при- способяване на очите (присвиване) или да се предотврати предстоящо зрително увреждане (амблиопия). От далекогледство страдат приблизително 35% от хората до 60 години. Степента му се изразява от офталмолог в диоптри със знак плюс. Далекогледството може да се лекува с очила или хирургическа намеса. Хирургичната процедура може да бъде лазерна или с лещи.
Астигматизъм: При астигматизъм, роговицата не е равномерно извита. Това „изкривяване в оптиката“ кара входящите светлинни лъчи да се пречупват по различен начин. Светлината не се представя като точка върху ретината, а като пръчка. Следователно възприеманият образ е изкривен или замъглен. Астигматизмът може да се появи в комбинация с всички други форми на рефракционна аномалия. Терминът произлиза от гръцки и означава „не до точката“, което ще рече, че светлинният лъч не е фокусиран в една точка върху ретината. Лек астигматизъм е нормален за човешкото око. До 0,5 диоптъра е често срещано явление – това представлява малко отклонение от идеалната форма (кръг).
Старческо далекогледство (пресбиопия): В течение на живота, особено след 45-годишна възраст, присъщата еластичност на лещата намалява. Точката за близко виждане, до която окото все още може да вижда ясно, се измества все по-далеч. Много пациенти забелязват проблема при четене. Това е началото на пресбиопията и пациентите се нуждаят от очила за четене. Старческото далекогледство по принцип не може да бъде спряно при настоящото научно познание. На хора, които не могат да се справят с конвенционални помощни средства като очила или контактни лещи, могат да се поставят хирургически мултифокални лещи, за да се коригира зрението за далечно, близко и междинно разстояние.
Синдром на сухото око Функция на слъзната течност: Сълзите предпазват окото от инфекции, влияния на околната среда и отстраняват чужди тела от него. Ако производството им е нарушено, окото вече не може да филтрира прахови частици и патогени. Освен това, клетките на повърхността на окото не се снабдяват с достатъчно хранителни вещества и кислород. В най-лошия случай това може да доведе до очни инфекции, които изискват незабавно лечение.
Симптоми: При сухота в очите, из- вестна в медицината като сух кератоконюнктивит (keratoconjunctivitis sicca), смазването на повърхността на окото е нарушено. Сълзите обикновено подхранват роговицата и осигуряват гладко плъзгане на клепачите. Слъзният филм, който овлажнява повърхността на окото, е съставен от воден компонент от слъзната жлеза, мазен компонент от мастните жлези на клепачите и слуз, произвеждана в конюнктивата. Ако се отделя твърде малко слъзна течност или съставът на сълзите не е оптимален, слъзният филм може да се разкъса. Окото се чувства раздразнено и сухо. Това е една от причините за зачервяване на очите: кръвоносните съдове в конюнктивата са разширени и стават червеникави. Много страдащи се оплакват също от нарушено зрение и повишена чувствителност към светлина, както и от парене, надраскване и усещане за чуждо тяло в очите.
Причини: Сухите очи могат да бъдат причинени от много различни фактори. Най-често срещаният със сигурност е синдромът на офисното око. Хората, които прекарват много време пред компютъра на работа, мигат по-малко, тъй като очите им са фиксирани върху монитора и забравят да мигат редовно. Това води до недостатъчно производство на сълзи и разкъсване на слъзния филм. Сухият, климатизиран въздух, както и честото носене на контактни лещи, изострят тези симптоми. Някои заболявания и алергии също водят до сухи, раздразнени очи. Заболявания на щитовидната жлеза, ревматизъм и диабет причиняват намаляване на производството на сълзи. Доста често срещана алергия е сенната хрема, която причинява зачервени, подути очи. Хората с лошо зрение също могат да бъдат засегнати. Те напрягат очите си много повече, когато шофират или четат, отколкото хората без отклонения от нормалното. Жените са особено засегнати от сухи очи по време на бременност или менопауза. Женският хормон естроген играе основна роля в производството на сълзи и може да предизвика симптоми чрез хормонални колебания. В много случаи пациентите страдат от нарушена функция на мейбомиевите жлези, която най-често се причинява от запушването им. Тези жлези са разположени по краищата на клепачите и произвеждат мастен, защитен слой, който пред- отвратява изпаряването на слъзния филм.
Диагностициране: Симптомите на сухота в очите могат да се пояръба на клепачите и да изключи други състояния, които причиняват подобни симптоми. Старческо перде (катаракта) вят при различни очни заболявания, което затруднява диагнозата. Следователно, точното описание на симптомите на офталмолога е много важно. В момента има много възможности за изследване на слъзния филм. Лекарят оценява състоянието му и функцията на мейбомиевите жлези с прост диагностичен преглед под микроскоп, т.нар. шпалт лампа. Други диагностични инструменти могат да включват измерване на чувствителността на роговицата, оцветяване на слъзния филм и повърхността на роговицата, както и измерване на т.нар. време на разпадане. Освен това могат да се извършат различни тестове на Ширмер, при които количеството произведени сълзи се измерва с помощта на филтърна хартиена лента. Други диагностични опции включват измерване на геометрията на роговицата или т.нар. мейбография, която може да се използва за наблюдение на стабилността на слъзния филм и функцията на мейбомиевите жлези.
Лечение: Сухотата в очите е хронично състояние, така че симптомите могат да бъдат облекчени, но състоянието може да се повтори. Хората със сухи очи се нуждаят от търпение и постоянство. Специални капки за очи, т. нар. „изкуствени сълзи“, образуват защитен филм върху окото и стабилизират останалия слъзен филм. Има много различни видове капки за очи. При непоносимост към един продукт, трябва да се опитат няколко, докато един от тях започне да работи. В допълнение към капките, може да се противодейства на състоянието с прости мерки. През зимата помагат редовно проветряване и овлажнители на въздуха. Здравословна, богата на витамини диета, съчетана с достатъчно сън, също може да подобри състоянието. Хората с дисфункция на мейбомиевите жлези могат да изпитат облекчение посредством грижа за ръба на клепачите. Препоръчват се и редовни очни прегледи. Офталмолог може да препоръча специфични капки за очи или подходяща грижа за При очното заболяване катаракта, лещата на човешкото око помътнява. В напреднали стадии зад зеницата може да се види сивкаво обезцветяване. Пациентите усещат това като вид мъгла, през която трябва да гледат. Тази мъгла може да става все по-гъста с течение на времето и сериозно да повлияе на зрението. В повечето случаи катарактата е заболяване на напредналата възраст. Медицината разполага вече с добри възможности за лечение.
Симптоми: Цветна горска поляна внезапно започва да изглежда сива за пациента. Това се дължи на помътняване на лещата на окото. Симптомите на катаракта включват чувствителност към отблясъци, замъглено зрение, загуба на контраст и монокуларно двойно виждане. В ежедневието катарактата може да бъде забележима, например при шофиране на тъмно или четене на вестник. Причината обикновено е процесът на стареене. Катаракта обаче може да се развие и рано поради диабет или някои лекарства като кортизон. Заболяването се среща много рядко при деца и юноши. Ранното му откриване е изключително важно, тъй като ако не се лекува, то може да доведе до пълна слепота, т. нар. зряла катаракта. За щастие, катарактата остава операбилна на всеки етап.
Диагностициране: За да диагностицира заболяването, офтал- мологът използва микроскоп с процепна лампа. Той увеличава лещата на окото от 6 до 40 пъти. Разширяването на зеницата с капки може да бъде полезно преди прегледа. Микроскопът позволява също така да се изследват предната камера, предната и задната повърхности на роговицата. При напреднала катаракта помътняването на лещата е видимо с невъоръжено око. Допълнителна 89 възможност за изследване е корнеалната топография – прецизен микроскопски метод за изследване на роговицата. Създава се цветно кодирана карта на повърхността на роговицата. Препоръчва се скринингов преглед за ранно откриване на заболяването, започващ от 40-годишна възраст. В напредналите стадии се вижда само центърът на замъка, а останалата част е напълно блокирана. Други симптоми могат да включват втвърдяване на очната ябълка, зачервяване и болка в очите. Ниското или високото кръвно налягане и нарушенията на кръвообращението също могат да бъдат причина за глаукома.
Диагностициране: Глаукомата почти винаги се развива и в двете очи. Другото око също може да развие заболяването 2 до 5 години по-късно. Въпреки че редовните скринингови изследвания за глаукома не могат да предот- вратят заболяването, те могат значително да забавят симптомите и/или прогресията. По време на преглед се измерват вътреочното налягане (тонометрия) и зрителното поле (периметрия). Допълнителните измервания могат да включват образна диагностика на зрителния нерв, образна диагностика с процепна лампа, образна диагностика на зрителния ъгъл и офталмоскопия. Пациентите в риск включват възрастни хора, хора с диабет, тесен зрителен ъгъл, фамилна анамнеза за глаукома или такива, които приемат лекарства дълго време. Глаукомата има много причини, така че слепотата невинаги може да бъде предотвратена въпреки интензивното лечение.
Лечение: Най-често срещаното лечение на глаукома са капки за очи, понижаващи налягането. Кръвният поток трябва да е стабилен, ето защо и личният лекар трябва да вземе участие в лечението. Целта е да се спре или забави прогресията на заболяването, така че зрението да се запази за дълго време. Ако въпреки лечението настъпи влошаване, операцията може да е вариант. Тя се извършва амбулаторно и може да се осъществи под местна анестезия. Пълното възстановяване на пациента може да отнеме до два месеца. Препоръчват се капки за очи и редовни прегледи при офталмолог скоро след операцията.
Заболяване на роговицата (кератоконус) Кератоконусът произлиза от гръцките думи keratos („рог“), и konus („конусовиден“) и е признат за отделно очно заболяване от конвенционалната медицина от над 200 години. Той води до конусовидна деформация и изтъняване на роговицата. Кератоконусът се среща и в двете очи, но никога в еднаква степен. Засегнатите обикновено стават по-късогледи и развиват висока степен на астигматизъм. Причината обаче не е прекалено дълга очна ябълка, както при нормалната миопия, а по-скоро прогресивна деформация на роговицата.
Симптоми: Кератоконусът е постепенно, прогресиращо състояние. Много пациенти и дори офталмолози не разпознават веднага симптомите, защото е трудно да се различат от нормалната миопия. Протичането на очното заболяване варира от пациент на пациент. То може да се развие много бавно или много бързо. В ранните стадии се проявява с влошаване на зрението и нарастващ астигматизъм. Пациентът възприема обкръжението си като изкривено. В по-късните стадии настъпват тъканни промени, като например разкъсвания във вътрешния слой на роговицата. Заболяването се среща с честота 1 на 2000 в общата популация.
Диагностициране: Често пъти кератоконусът дълго остава неоткрит и става видим едва по време на рутинен очен преглед. Пациентите рядко забелязват, че нещо не е наред. Заболяването на роговицата е много рядко, което също затруднява поставянето на окончателна диагноза. Ако човек има подозрения, определено трябва да потърси второ мнение. Специален преглед може да открие кератоконуса в ранните му стадии: т. нар. техника на склеротерапия (топография). Тя включва задълбочено изследване на роговицата, което позволява да се определи стадият на заболяването.
Лечение: В ранните стадии кератоконусът може лесно да се коригира с очила и контактни лещи. Ако обаче изпъкналостта на роговица Катарактата може да се лекува само хирургично. Лечение с медикаменти или подобни методи не е възможно.
Старческо перде (катаракта) При очното заболяване катаракта, лещата на човешкото око помътнява. В напреднали стадии зад зеницата може да се види сивкаво обезцветяване. Пациентите усещат това като вид мъгла, през която трябва да гледат. Тази мъгла може да става все по-гъста с течение на времето и сериозно да повлияе на зрението. В повечето случаи катарактата е заболяване на напредналата възраст. Медицината разполага вече с добри възможности за лечение.
Симптоми: Цветна горска поляна внезапно започва да изглежда сива за пациента. Това се дължи на помътняване на лещата на окото. Симптомите на катаракта включват чувствителност към отблясъци, замъглено зрение, загуба на контраст и монокуларно двойно виждане. В ежедневието катарактата може да бъде забележима, например при шофиране на тъмно или четене на вестник. Причината обикновено е процесът на стареене. Катаракта обаче може да се развие и рано поради диабет или някои лекарства като кортизон. Заболяването се среща много рядко при деца и юноши.
Диагностициране: За да диагностицира заболяването, офтал- мологът използва микроскоп с процепна лампа. Той увеличава лещата на окото от 6 до 40 пъти. Разширяването на зеницата с капки може да бъде полезно преди прегледа. Микроскопът позволява също така да се изследват предната камера, предната и задната повърхности на роговицата. При напреднала катаракта помътняването на лещата е видимо с невъоръжено око. Допълнителна възможност за изследване е корнеалната топография – прецизен микроскопски метод за изследване на роговицата. Създава се цветно кодирана карта на повърхността на роговицата. Препоръчва се скринингов преглед за ранно откриване на заболяването, започващ от 40-годишна възраст
Лечение: Катарактата може да се лекува само хирургично. Лечение с медикаменти или подобни методи не е възможно. По време на операция на катаракта, помътнената леща на окото се заменя с нова изкуствена леща. Над 10% от европейците се подлагат на операция на катаракта всяка година. Процедурата е рутинна в много хирургически центрове и има нисък процент на усложнения. Лечението може да се извърши амбулаторно и пациентът да се прибере у дома. След операцията пациентът трябва да използва капки за очи, съдържащи кортизон, и редовно да посещава офталмолог за последващи грижи.
Глаукома Глаукомата е общ термин за различни очни заболявания. Тя уврежда зрителния нерв и неговите нервни влакна, които обикновено свързват окото с мозъка и предават визуални сигнали. Заболяването може да доведе до смърт на зрителния нерв и пълна слепота. Глаукомата се развива постепенно и обикновено остава незабелязана. Това прави редовните профилактични прегледи още по-важни, започвайки от 40-годишна възраст.
Симптоми: При глаукома вътреочното налягане обикновено е повишено, като се нарушава кръвоснабдяването и храненето на нервните клетки. Това най-често води до прогресивна загуба на зрителното поле, която често започва от външните краища и прогресира централно. Заболяването е едва забележимо в ранните етапи. Пациентът, например, вижда замък и поляна пред него, но не забелязва, че отляво има дървета и жив плет. 10 още може да компенсира дефекта. Това я прави особено опасна и редовните скринингови прегледи са от съществено значение. Съществуват различни възможности за лечение.
Диагностициране: Първо, както при всеки очен преглед, се извършва очен тест. Ретината се изследва с помощта на огледало на задната част на окото. Тестът с решетка на Амслер се използва за откриване на свързана с възрастта макулна дегенерация, известна още като AMD. Пациентът гледа решетка, която би трябвало да е права в здраво око. При засегнатите индивиди линиите са изкривени и размазани. Оптичната кохерентна томография, известна професионално като OCT, е един от най-важните методи. По време на този преглед офталмологът може да оцени отделните слоеве на ретината и по този начин да определи дали заболяването е влажно или сухо. Други често срещани методи за изследване включват измерване на вътреочното налягане и визуализиране на кръвоносни съдове (флуоресцентна ангиография). та стане прекомерна, очилата и контактните лещи вече не са достатъчни за корекция. Съществуват различни подходи за лечение на очното заболяване. Един метод с нисък риск е стабилизирането с помощта на CXL (corneal crosslinking), което може да спре изпък- налостта на роговицата. Друга процедура е поставянето на интракорнеални пръстеновидни сегменти (ICRS), което се използва за стабилизиране на роговицата на пациента. Най-старият метод е трансплантацията на роговица. Този метод носи най-големи рискове и по-голямата част от лекуваните са по-млади хора, които ще трябва да живеят с трансплантацията в продължение на много години.
Макулна дегенерация При очното заболяване, наречено макулна дегенерация, е засегната ретината в задната част на окото. Макулата (жълтото петно) е точката на най-остро зрение върху ретината, отговорна за финото зрение и усещането за цветове. Останалите й части са специализирани за разпознаването на движение, контраст и контури. С напредване на заболяването пациентът страда от загуба на зрение в централното зрително поле. Приблизително 5% от европейците страдат от макулна дегенерация. Симптомите включват замъглено и намалено зрение.
Симптоми: В зависимост от стадия на заболяването, макулната дегенерация се проявява по различен начин. Първоначално пациентът страда от замъглено, понякога изкривено зрение. Четенето на текстове и вестници става все по-трудно. По-късно може да се появи голямо сиво петно в централното зрително поле. Нерядко засегнатите не могат да разпознават лицата на други хора. Пространствената ориентация обикновено остава непокътната с напредване на болестта. Дешифрирането на букви и цифри обаче става все по-трудно. Макулната дегенерация често се диагностицира късно, тъй като първоначално едното око е по-силно засегнато, докато другото все
Лечение: Около 3,8% от европейците страдат от AMD, въпреки че броят на нерегистрираните случаи е много по-висок. За съжаление, сухата AMD е почти невъзможна за лечение. Твърди се, че здравословният начин на живот и многото упражнения намаляват честотата на заболяването. Лечението може да бъде подпомогнато с хранителни добавки. Влажната AMD може да се лекува с медикаменти. АнтиVEGF, известен още като IVOM, се инжектира в стъкловидното тяло на окото. Медикаментът намалява отока в ретината и свива болните кръвоносни съдове. Лечението е доказано ефективно през последните години и е практически безболезнено за пациента. Терапията трябва да се провежда в няколко сесии и да включва чести последващи прегледи. Стандартизирани екстракти от гинкго билоба също се прилагат за ефективна профилактика на макулна дегенерация.
