Ендометриозата боли. Силно. И е едно от най-честите гинекологични заболявания. Независимо от това много лекари не са запознати с него. За жалост на засегнатите. При това болестта засяга сексуалността, партньорските взаимоотношения и фертилността.
При жени с ендометриоза подобни на лигавицата на матката клетки растат извън репродуктивния орган, като образуват ендометриозни огнища. Те често могат да бъдат открити в мускулите на матката, в яйчниците и вагината, в пикочните пътища, стомашно-чревния тракт или в коремната кухина. Но могат да се появят навсякъде в тялото, дори в гърдите или макар и много рядко в мозъка. Подобно на тъканите вътре в матката, огнищата се контролират от женски хормони. Това означава, че те нарастват с всеки цикъл – и кървят, когато жената е с менструация.
Много жени съобщават предимно за болка: силни спазми, тъпа, постоянна болка или болка по време на секс. При менструация е възможно да се наблюдава по-силно или по-продължително кръвотечение (повече от седмица), кървене между менструациите или нередовен цикъл. Взависимост от това къде се появяват огнищата, могат да се проявят и други симптоми: засегнатите пикочни пътища причиняват болка при уриниране или са наблюдава кръв в урината; огнища в червата пък могат да доведат до болка и кръв в изпражненията. Не всяка жена с ендометриоза има тежки симптоми и се консултира с лекар. Поради тази причина болестта често се открива едва когато засегнатите не могат да забременеят. Болестните огнища по гениталиите и половите органи понякога правят много трудно раждането без специално лечение.
Как се развива ендометриозата?
Все още не е ясно защо някои жени развиват ендометриоза. Учените създават различни теории, за да обяснят произхода на болестта. Теорията за трансплантацията на Джон А. Сампсън например гласи, че част от менструалната кръв не се отделя през вагината, а достига до коремната кухина през яйчниците. По този начин ендометриалните клетки успяват да се имплантират в коремната кухина. Възможно е също движенията на мускулите в матката да причинят малки наранявания на лигавицата, така че да се отделят някои клетки от нея и транспортират до друга част на тялото. Ендометриозни огнища могат да възникнат също още по време на ембрионалното развитие и да се разпространят в тялото чрез кръвоносните и лимфните съдове. Досега обаче нито една от теориите не е доказана. Това, което е сигурно, е, че някои фактори благоприятстват развитието на заболяването: жените, чиято менструация започва рано, при които се наблюдават кратки цикли и късна менопауза, са с повишен риск от развитие на ендометриоза. Жените, които нямат деца, също са по-склонни да се разболеят. Генетичният компонент вероятно също допринася за заболяването.
Поставянето на диагноза е трудно
Засегнатите жени често чакат години, понякога десетилетия до поставянето на правилна диагноза. И това не се е променило през последните 20 години. При това ендометриозата в никакъв случай не може да се причисли към редките заболявания: между 2 и 20% от всички жени в Европа са засегнати от болестта, като повечето от тях се разболяват на възраст между 20 и 40 години. Цифрите варират значително в зависимост от изследването. Независимо от това много хора не осъзнават проблема или го подценяват. Дори някои лекари погрешно преценяват симптомите, тъй като не са запознати добре с болестта. „Така че нищо не се е променило в това отношение“, изказва огорчението си Силвия Мекснер, професор по изследване на ендометриозата и ръководител на центъра за ендометриоза към университетската клиника Шарите в Берлин.
Фактът, че диагнозата често се поставя късно, се дължи също на факта, че диагностицирането на заболяването е свързано с много усилия. Първо, лекарите трябва да получат цялостна картина на оплакванията на пациента: защо и къде се появяват болките? Какъв е интензитетът им, стресът влошава ли ги? Разглеждат се и чувствителни теми като сексуалността и евентуалното желание за деца. „При разговора трябва да се създаде отношение на доверие. И това не е единственият проблем“, изтъква Мекснер. Подобен дори бързо проведен разговор отнема средно 1 час – време, с
което много гинеколози не разполагат. Освен това се налага провеждане на ултразвуково изследване. Ако описанието на пациента и резултатите от изследването насочват към ендометриоза, лекарите извършват абдоминално сканиране, тъй като единствено тази интервенция може недвусмислено
да докаже заболяването. Но в повечето случаи няма време за дълги разговори. В центровете за ендометриоза жените основно се оперират и след това се насочват обратно към техните местни гинеколози с препоръки за терапия, обяснява Мекснер. Често липсват възможности за амбулаторно лечение или часове за консултации.
Практикуващите гинеколози, от друга страна, нямат много опит с пациенти с ендометриоза – най-малкото защото след 10 минути разговорът с тях вече не е финансово изгоден. „Нашата здравна система е ориентирана най-вече към операциите, според мотото: човек прави консултативни часове, за да събере случаи за операции. Тъй като това е рентабилно“, – споделя проф. Мекснер. „Виждам това като много голям проблем. Имаме огромен дефицит в предлагането на здравни услуги за жени с ендометриоза.“ В много страни ситуацият също се нуждае от подобрение.
Поради това през януари 2022 г. френският президент Еманюел Макрон например обяви национална стратегия срещу ендометриозата. Оттогава са отправени призиви за прилагане на такава стратегия в Германия и други европейски страни под хаштага #EndEndoSilence.
Медикамнтозно лечение
Хормоналната терапия при ендометриоза е поетапна. Първоначално се използват контрацептиви с прогестерон или подобни вещества, които трябва да се приемат непрекъснато. Вследствие на това менструалното кървене спира. Ако симптомите продължават, се прилагат лекарства, които понижават нивото на естроген – т.нар. GnRHагонисти се използват за изкуствено предизвикване менопауза. Наред с други неща, при това се
наблюдават горещи вълни, безсъние, проблеми със ставите, психологически проблеми и остеопроза. Поради тази причина не е редно те да се прилагат като първо средство и не бива да се използват повече от шест месеца. Ако заболяването не се повлияе и от тези препарати, индивидуално се назначават други медикаменти, които намаляват производството на естроген. Освен това се изписват болкоуспокояващи за облекчаване на симптомите. Изследователите непрекъснато проучват и нехормонални средства. Много от анализираните досега вещества са тествани само върху животни. При това, както в случая с понижаващите холестерола статини, те могат да намалят плодовитостта – следователно не са разумна алтернатива поради неблагоприятни странични ефекти. Това е и причината, поради която Силвия Мекснер все още не е убедена в нито един от проучваните медикаменти. Затова, независимо че изследванията на нови терапевтични подходи продължават, ендометриозата си остава хормонално зависимо заболяване, което може да се лекува най-ефективно с хормони.
Хормоните изчезват
Лечението не е завършено след отстраняване на огнищата. Всяка пациентка преценява с гинеколога си коя терапия е подходяща за
нея. Съществена мярка е трайното спиране на женския менструален цикъл и по този начин предизвикване на терапевтична аменорея. Това работи, защото жените приемат лекарства, съдържащи хормони, като например противозачатъчни, без прекъсване. Не са малко жените, които се противопоставят на тази терапия – било поради неблагоприятни странични действия на хормоналните препарати, или поради други причини. Според Мекснер лекарите би следвало да обясняват по-добре на пациентите си за ефектите и ползите от хормоналното лечение. Това би позволило да се намалят страховете и резервите. „Разбира се, напълно разбирам нежеланието за приемане на повече хормони“, казва експертката. Но хормоналната терапия имасмисъл. Защото: ако менструалният цикъл не е прекъснат, е много вероятно ендометриозните огнища да се върнат след операцията.
Перитонеалните огнища имат 10% шанс да се повторят до 1 година, а яйчниковите цикли дори имат 30% риск от рецидив, обяснява Мекснер. Ако се приема редовно, хапчето може да намали този риск до 8%. Без последващо лечение, няколко години след операцията, заболяването се връща на подобно ниво, както преди.
Как се отразява болестта на фертилността
Много засегнати от болестта жени познават това от собствен опити живеят в постоянен страх, че ендометриозата ще се появи отново и може да се наложи да се подложат на друга операция. Въпреки че възобновените ендометриозни огнища могат да бъдат елиминирани при многократни операции, те не могат да се повтарят безкрайно без увреждане на плодовитостта. При всяка интервенция на яйчниците резервът от яйцеклетки, намалява. Колкото по-малко яйцеклетки има, толкова по-трудно забременяват жените, които искат да имат деца. Важна е и възрастта. „Жените, които са в края на 30-те, са със слаби шансове за забременяване, ако имат изразена ендометриоза“, предупреждава специалистката. От една страна, резервът от яйцеклетки вече не е толкова голям на тази възраст. Решаващият фактор обаче качеството на яйцеклетките, обяснява Мекснер, и то бързо намалява след 35-годишна възраст. Жените, които не желаят да иматдеца, имат възможност за отстраняване на матката, яйчниците и фалопиевите тръби. Така без естрогените, които се произвеждат в яйчниците, съществуващите огнища на ендометриоза вече не растат и болестта е в ремисия. Но интервенцията обикновено се извършва едва когато са изчерпани другите възможности за лечение. От една страна, това се дължи на факта, че по време на операцията могат да възникнат усложнения като тежко кървене, инфекции или пък могат да бъдат увредени съседни органи. От друга страна поради внезапната липса на хормони, засегнатите жени рязко навлизат в менопауза с голямо разнообразие от симптоми като горещи вълни или промени в настроението, като при някои жени те са толкова тежки, че са принудени да приемат естроген ни препарати, които отново могат да стимулират растежа на съществуващи огнища на ендометриоза. Независимо от слабите шансове за успех някои жени с едноме триоза успяват да забременеят. При тях се наблюдава повишен риск от извънматочна бременност и спонтанен аборт. Ако все пак успеят да задържат плода, по време на бременност и кърмене концентрацията на хормони като прогестерон в кръвта се увеличава и много жени, засегнати от болестта подобряват симптомите си през този период. След кърмене обаче в повечето случаи оплакванията се завръщат.
PrimLife® EVENING PRIMROSE OIL 500 mg. Масло от Вечерна Иглика при женски проблеми х100 капсули