Продукти

Това е невродермит

Едва ли някоя друга болест има толкова много имена: невродермит, атопичен дерматит, кърмаческа екзема, ендогенна или конституционална екзема – са само някои от тях. Сред специалистите се е наложило името “атопичен дерматит” (derma-titis = кожно възпаление), което обяснява и родството му с други заболявания: с “атопичен” медиците назовават наследственото предразположение към развитие на някои алергични състояния като сенна хрема, астма, невродермит и / или млечен струпей (15 до 30% от страдащите от заболяването допълнително боледуват от астма или сенна хрема). Понятието “екзема” описва възпаление на кожата, свързано най-вече със силен сърбеж.

Най-голяма популярност обаче е добило наименованието “невродермит”. То възниква въз основата на една теория от 1896 г.: тогава учените за първи път открили, че съществува определена взаимовръзка между кожата и нервната система. Поради незнание на същностното му значение в днешно време това понятие бива често пъти погрешно тълкувано: невродермитът в никакъв случай не е психическо заболяване.

 

Симптоматика на заболяването

Типично за атопичния дерматит е редуването на изострени и безсимптомни болестни периоди, като времевия интервал между отделните фази варира при различните пациенти. Начинът, по който кожата се променя при изостряне на заболяването, както и индивидуалните усещания, могат да бъдат много различни: от съвсем леки оплаквания до нетърпими сърбежни кризи. По време на острите пристъпи бебетата и малките деца не могат да се въздържат от чесане, но с възрастта засегнатите се научават да контролират и овладяват сърбежа. Много от страдащите от невродермит по време на кризисни периоди се чувстват също неспокойни, раздразнителни, хиперактивни, разконцентрирани и недоспали.

Невродермитът може да се появи във всяка възраст, но при 90% от всички засегнати първите болестни симптоми са забелязани още преди 10-годишна възраст.

С напредване на възрастта симптоматиката на заболяването се променя:

 

  • Кърмачета: По главата, лицето, горната част на ръцете, бедрата и в областта на повиваните части се образуват сърбящи, лющещи се екземи, които в повечето случаи имат ясни контури. Понякога от засегнатите места по главата или лицето се отделя съдържаща белтъчини течност, която засъхва до жълтеникави корички. Това състояние на кожата е известно сред специалистите като “млечен струпей”, поради визуалното сходство със засъхнало мляко. То няма нищо общо с хранителната алергия към мляко (нетолерантността към лактоза).

 

  • Малки деца: Към края на първата година кожните възпаления се преместват. Особено засегнати стават ставните сгъвки, от където невродермитът може да се разпространи по протежение на целите ръце и крака, докато обхване и главата. При някои деца могат да се забележат разранени, кървящи или мокрещи екземи в областта на горния и долния клепач, на очите или по дланите.

 

  • Ученици: Възпаленията продължават да обхващат ставните сгъвки, но започват да се срещат по-често по лицето и врата, а понякога и по пръстите на ръцете. При остър пристъп на заболяването те могат да се разпространят по цялото тяло. Кожата по време на безсимптомните периоди е много суха и силно се лющи. Специалистите говорят за “олишеяване”, което означава удебеляване и образуване на по-груб кожен релеф.

 

  • Младежи и възрастни: Успоредно на ставните сгъвки, възпалени зони се наблюдават по ръцете, врата, лицето, предпочитани са областите около очите или устата, понякога са засегнати и гениталиите. Преобладава много сухата, удебелена и силно лющеща се кожа. Мокрещи и разранени участъци се наблюдават по-рядко.

 

  • Особени форми: При някои пациенти могат да се наблюдават възпалителни прояви на по-нетипични места по тялото: дланите, стъпалата, ушите, устните, зърната на гърдите. Екземите на стъпалата се влошават особено много през зимния период. Често пъти те биват бъркани с гъбички и неправилно третирани. Вместо мазила срещу гъбички помага държането краката на топло и мазането с вазелин.

Някои други странични симптоми се срещат при страдащите от невродермит по-често, отколкото при здравите хора. Те не оказват почти никакво влияние на заболяването сами по себе си, но са показателни за специалистите при диагностициране на болестта: тъмни кръгове под очите; характерна тънка бръчка под долния клепач; недоспал и болен вид, независимо от достатъчното количество сън; слабо окосмени вежди или с напълно липсваща външна половина. Характерна за болните от атопичен дерматит е също така дължащата се на лошо кръвоснабдяване бледа и повехнала кожа, която трудно се затопля след изстиване, както и по-ниска телесна температура в сравнение с незасегнатите от болестта.

 

Усложнения

Проблематични за всички възрастови групи са кожните инфекции посредством бактерии, вируси или гъбички. При разчесване на засегнатите участъци, откритите рани се превръщат във входна врата за микробите от външната среда. В тях бактериите откриват привлекателна среда за развитие. Те отделят отровни вещества, които стимулират възпалителните процеси и допълнително препятстват оздравителния процес. Вирусните инфекции (напр. предизвиканите от херпесни вируси) могат да доведат до тежки усложнения, особено при децата. Гъбичките пък се възползват от лошата имунна защита на пациентите: при около 80% от болните са установени колонии от гъбички в червата. До ден днешен обаче не е установено със сигурност дали гъбичките отключват невродермитните пристъпи, дали се възползват от отслабения имунитет на кожата и лигавиците или пък нямат никакво отношение към невродермита.

 

Той сърби, сърби и сърби

Сърбежът се появява внезапно. Засегнатото място започва да смъди и сякаш е налазено от хиляди мравки. Ръкъта вече е посегнала натам и ноктите са преминали няколко пъти през раздразнения участък. Натискът е потиснал сърбежа, но само за кратко: в момента, в който пръстите са се отделили от кожата, той се завръща още по-силен и дразнещ. Отново чесане, сърбеж, чесане, сърбеж… Причината и следствието започват да разменят местата си. В крайна сметка малките кръвоносни съдове под кожата започват да се пукат, роговия слой се разцепва и потича кръв. По този начин сърбежът не може да бъде спрян. Той ви принуждава все повече да се чешете и става невъзможно да спрете, докато буквално не унищожите раздразнения участък по кожата.

В “разчесаната” кожа протичат възпалителни процеси на високи обороти. От унищожените клетки  се отделят трансмитерни вещества, които стимулират сърбежа. Получава се порочен кръг, от който няма излизане. Така чесането улеснява проникването на мръсотия и микроби в откритите рани, а ако там проникнат бактерии или вируси се стига до възпаления или загноявания. Едва когато сърбежът е овладян, имунните клетки могат да отстранят унищожените тъкани и да задвижат изграждането на нови – кожата се регенерира и оздравява.

За да защитите кожата си от увреждане и организма от зарази, трябва да овладеете пристъпите на сърбеж колкото е възможно по-рано. Това може да стане посредством третиране на огнището с препарати за външна употреба, с медикаменти за вътрешен прием или посредством някои превантивни мерки.

 

 

 

Средства за успокояване на сърбежа:

  • Сърбежът може да бъде успокоен посредством мазила с охлаждащ ефект. Те съдържат водни капчици, които при нанасяне върху екземата се изпаряват и охлаждат засегнатия участък. Топлината регулира кръвоснабдяването на кожата и подсилва сърбежа, докато изстудяващият ефект стеснява кръвоносните съдове и успокоява. Същевременно този тип мазила оставят върху кожата мастен филм, който я предпазва от изсъхване.
  • Подобно е действието и на микстурите с цинк, към които често се добавят дъбилни вещества, успокояващи сърбежа и болката и стимулиращи оздравителните процеси. Подобни препарати следва да бъдат разклащани преди употреба, защото цинкът се утаява на дъното. Най-често те са напълно лишени от мазнини и са подходящи само за много изострени, раздразнени и мокрещи екземи. Микстурите се прилагат предимно вечер за успокояване и засъхване на пострадалото място; сутрин са по-подходящи съдържащите мазнини кремове, които предотвратяват прекомерното изсъхване, обтягагане и разцепване при движение на току що зарастналия участък.
  • Охлажадащ ефект имат и компресите с памучни или ленени кърпи, напоени с течаща студена вода или изстудена лечебна отвара. Ако кожата вече е възпалена или силно разчесана и съществува опасност от инфекция, за компресите следва да се използват предписаните от лекар лечебни или специализираните антибактериални разтвори с багрилни или дъбилни вещества. Те трябва да се наложат върху кожата за не повече от 20-30 минути, след което третираният участък следва да се намаже с не много мазна емулсия, за да се избегне болезненото изсъхване.
  • По време на изострени пристъпи на сърбеж можете да прибегнете и до вани или душове със съдържащи етерични масла душ гелове с добавка на полидоканол, който “притъпява” сърбежа в повърхностните слоеве на кожата. Ако тя е силно възпалена, препоръчителни са и добавките на дъбилни вещества или други лечебни растителни съставки  с антибактериално действие.
  • Наред с външните, съществуват и средства за вътрешна употреба под формата на таблетки, капки или сиропи, които помагат за успокояване на сърбежа. Тези препарати принадлежат към групата на т.нар. антихистаминови медикаменти. Хистаминът е образуващо се в организма трансмитерно вещество, което алармира имунната система, когато клетките загиват или в организма са проникнали алергопровокиращи вещества. Антихистаминовите препарати ефективно препятстват трансмитерните фукции на хистамина, като по този начин потискат сърбежа. За съжаление те имат и неблагоприятни странични ефекти, най-често свързани с приспивното им, отпускащо действие или усещане за умора.

Важно: Антихистаминовите препарати действат най-добре, ако се приемат рано, а не едва при пика на сърбежния пристъп. Ето защо следва да бъдат приемани при първите признаци на приближаваща криза или въз основа на друго провокиращо обстоятелство (засилен летеж на полени, пред изпитен период или ако вечерта подсказва, че предстои тежка нощ), а не да се чака, докато сърбежът стане нетърпим.

 

Други начини за овладяване на сърбежа и правилно поддържане на кожата:

  • Нощем не спете в прекалено затоплени помещения  и не използвайте твърде топли завивки.
  • Ухапванията от комари третирайте веднага с успокояващ сърбежа гел, тъй като могат да провокират разчесване на кожата.
  • При сърбеж понякога са достатъчни леко потупване, притискане, разтриване или дори обикновено погалване на раздразнения участък, не е необходимо веднага да включвате в действие ноктите.
  •  Винаги подрязвайте късо ноктите на ръцете си.
  • През нощта не само бебетата, но и по-големите деца и възрастните могат да ползват специалните памучни ръкавици, особено при изостряне на заболяването или сърбежни кризи.
  • В облеклото и обзавеждането си се насочете към естествените материи: избирайте свободни дрехи, гладки, а не мъхести дамаски, противоалергични възглавници и завивки, дървени мебели.
  • Използвайте пестеливо водата за миене, защото тя засилва тенденцията към изсушаване на кожата, а съдържащият се в нея хлор и някои други дразнещи вещества често пъти не се понасят добре от страдащите от невродермит. Мийте се с хладка вода, топлината засилва сърбежа. Като почистващи средства ползвайте непарфюмирани и неалкални сапуни (най-добре е те да са на растителна основа с екстракти от невен, лайка и др. лечебни съставки)
  • Избягвайте употребата на обща козметика, поради високото съдържание на алергопровокиращи съставки, които могат да влошат състоянието на екземите  (консерванти, оцветители, парфюмиращи вещества и др.)
  • За поддържане и овлажняване на кожата ползвайте само специализирана медицинска козметика. Особено препоръчителни са кремовете и лосионите, в чийто състав влизат подпомагащи лечението активни съставки (етерично масло от Oenotera biennis и Borrago officinalis, лайка, невен, сквалан, жожоба, урея, катран и др.)

 

Почистване и грижа за кожата при изострен невродермит:

Трябва да се избягват:

  • ползването на течаща вода от крана;
  • парфюмираните или алкални сапуни;
  • честите душове;
  • душ-геловете и шампоаните;
  • ваните;
  • сауните;
  • общата козметика;
  • обикновените слънцепредпазни кремове;
  • синтетичните материи;

завивките от пух

Препоръчителни са:

  • чистата изворна или дестилирана вода;
  • непарфюмираните и неалкалните сапуни;
  • специализираните шампоани и лечебни душ-гелове с етерични масла;
  • специализираната медицинска козметика;
  • антиалергичните кремове с UV-фактор
  • естествените материи;

антиалергичните завивки