Хроничното отравяне с токсични метали скрито уврежда организма и е трудно за разпознаване. Единствено чрез системна поетапна диагностика става възможно откриването на евентуалните натрупвания и развиването на подходяща концепция за извеждането им от тялото. С помощта на натурална алкална терапия обаче всеки би могъл да подсили отделителните функции на организма си и да стимулира извеждането им от тялото.
Още от Древността и Средновековието се заговаря за добри и лоши „сокове” в тялото – например токсичните вещества, които чрез различни пречистващи методи лечителите се опитвали да извеждат от тялото. За това, че темата продължава да е топ актуална и в наши дни, свидетелства фактът, че през 2016 година японският клетъчен изследовател Йошинори Осуми е отличен с Нобелова награда за медицина за работата си по изясняване механизмите на автофагията, откриването и описанието на прочистването на клетките от отрови.
Защо обаче прочистването от отрови продължава да е толкова важно в нашия модерен „хигиеничен” свят? Нашите клетки са изложени на постоянни натоварвания от токсични и чужди вещества. От една страна те възникват вследствие на физиологичните органични процеси на клетъчната обмяна и дишането, както и на приема на хранителни вещества. От друга страна нашето тяло е обременено от чужди субстанции и токсини, например от приеманата храна (мърсотия, развалени продукти), от добавените към нея подобряващи съставки (оцветители, консерванти, подобрители на вкуса) или токсични субстанции (пестициди, тежки метали, медикаменти, фин прах, смог). Организмът е развил различни механизми и ензими за прочистване от отрови, които се активират в тялото – в клетките и в междуклетъчното пространство. Най-важните пречиствателни органи са черният дроб, бъбреците, лимфната система, кожата, червата, пикочният мехур и белите дробове. Всички те изпълняват извеждащи токсините функции.
В днешно време човешкият организъм все по-често се сблъсква с метали, които – според индивидуалната чувствителност – дори в минимални количества могат да предизвикат нарушения в клетъчната обмяна, както и структурни увреждания на клетката. Към тези метали спадат например елементи като алуминий, титан, никел и барий, както и тежките метали живак, олово, кадмий, паладий и калай. Те се срещат разбира се в природата, но най-голямата част от натрупването им в тялото е резултат от замърсяванията на околната среда (олово), индустриално произведени продукти (калай, живак) или продукти за медицинска употреба (живак, паладий, титан). Металите могат да въздействат на организма по различен начин, включително директно да увреждат структури, да променят ензими и да ги правят неефективни или да предизвикват възпаления, автоимунни реакции и алергии.
Неспецифичните оплаквания затрудняват диагнозата
В т.нар. медицина на околната среда острите интоксикации се разграничават от хроничните натрупвания. Докато острите отравяния често се характеризират с типични тежки симптоми (гадене, повръщане, анемия или нарушения на сърдечния ритъм), хроничните метални отравяния са много по-трудни за разпознаване. Предизвиканите от тях оплаквания са често пъти с нехарактерна проява и се развиват бавно в продължение на месеци, понякога години. В повечето случаи източникът на замърсяване също е трудно да бъде открит. То може да е свързано с домашната, професионалната среда или да е предизвикано например от импланти, протези и материали за зъбен пълнеж.
Докато при острите интоксикации показателни са кръвните изследвания (кръвна картина, серум), при хроничните по-рядко се наблюдават повишени стойности на натрупаните метали в кръвта. Това се дължи на факта, че организмът се опитва по-бързо да изхвърли високо токсичните метали (чрез бъбреците, черният дроб, жлъчката, червата) или да ги разпредели в тъкани, които са по-малко жизнезастрашаващи. Затова той ги „депонира” в съединителната тъкан, костите, лимфната система, мастната или нервната тъкан, където обаче в дългосрочен план те могат да причинят увреждания на прилежащите тъкани с всички последващи прояви.
Макар и неспецифични, следните оплаквания могат да свидетелстват за хронично метално отравяне:
- хронична анемия и дефицит на желязо;
- мускулни болки и слабост;
- засилваща се хранителна нетолерантност и алергии;
- главоболие, нарушение на концентрацията;
- полиневропатии;
- възпалителни чревни заболявания;
- нарушения на растежа при деца;
- кожни промени (екземи, хронични рани, абцеси);
- повишени чернодробни и бъбречни стойности;
- деменция, болест на Паркинсон.
Възможни източници на замърсяване с метали, които биха могли да предизвикат хронично отравяне, са например:
- домашната среда (домакински съдове, домашни инсталации);
- професията (металург, леяр, заварчик, зъботехник, фотоиндустрия);
- хобито (обработка на метал, оловни сплави, обработване на мебели, лов);
- хранителни навици (морска риба, водорасли, дивеч);
- продължително местоживеене (индустриална зона; улица с натоварено движение, безотговорна към околната среда държава).
Заподозрян: Зъболечение с амалгама и метали
Особено внимание трябва да се обърне на зъболечението: какви пломби, коронки и импланти са били използвани в миналото? Имало ли е амалгамови зъбни пълнежи и дали са били заменени? Особено при изваждането на проблемните пломби може да възникне рискова ситуация за натоварване с вреден метал, като се има предвид и това, че части от него винаги остават в зъбите и прилежащите челюстни кости. Вече поетият от тялото живак (сребро или калай) може да започне да се отлага в депа, ако не се премахне веднага.
Използването на злато за стоматологични цели също може да се окаже проблемно, тъй като освен него в сплавта се съдържат и други метали, които могат да са високо токсични като например паладий. Освен това при възможен повърхностен контакт с остатъци от амалгамови пълнежи златните сплави могат да станат галванично активни и да произвеждат постоянен ток, като стимулират йонизирането, т.е. освобождаването на неблагородни метали като живак. И други използвани за медицински или стоматологични цели метали (например като импланти), могат да са възможен източник за обременяване с титан, хром, никел или паладий.
Когато анамнезата е приключила, следва поставянето на степенна диагностика за определяне на металното натрупване и възможностите за неговото елиминиране. Най-простото изследване е откриването на токсични метали в сутрешната урина. Ако в нея се установи наличие на определени метали, може директно да бъде приложена подходяща терапия за прочистване. По време на лечението чрез регулярни тестове на урината се контролира извеждането на токсичните метали от организма. В началото на терапията е възможно стойностите им дори да се повишат, което свидетелства за това, че са мобилизирани металите от депата. Спектърът на изведените от организма отрови също може да се промени по време на лечението. То се счита за успешно, ако наличието на токсични метали в организма трайно намалее и в идеалния случай спадне под референтните граници.
След като се установи наличие на метали в сутрешната урина, би следвало да се проведе и провокативен тест. При него се приема хелатираща субстанция (напр. DMSA, EDTA, натриев тиосулфат, DMPS). Хелатите се свързват с металите в тялото и правят възможно по-ефективното им извеждане от организма. След приема им човек събира урина за определено време (от 2 до 4 часа). От тази събрана урина още веднъж се определят металните концентрации и се сравняват с базова урина.
Друга възможност за откриване на отравяне с метали предоставя лимфоцит-трансформиращият тест. При него в специализирани лаборатории се тества дали определени бели кръвни клетки произвеждат цитокини (белтъчини, които регулират растежа и диференцирането на клетките) при контакт с тежък метал. По този начин може да се установи алергична реакция срещу съответния метал, което е знак, че той е наличен в тялото и предизвиква имунологични реакции. Ако бъде успешно изведен от организма, реакцията на лимфоцитите ще е негативна. Единствено индивидуалната комбинация от споменатите тестове може да гарантира сигурни резултати.
По-специален е случаят при налични амалгамови пломби. При тях е възможно от пръв поглед да се установи дали става въпрос за увредена пломба, която отделя много амалгама, или за итактен пълнеж, който предполагаемо отделя малко живак. Корозиралата пломба е с тъмносив до черен цвят и неравна повърхност, докато ненарушената е сребристо гланцирана.
Един прост тест дава сведения за това, дали пълнежите отделят живак: човек дава слюнчена проба, след което усилено дъвче дъвка в продължение на 10 минути (по възможност оказвайки натиск върху зъбите с амалгамови пломби) и дава втора проба. Ако още базовата стойност е висока, това свидетелства за голяма нестабилност на пълнежите. Ако обаче се установи повишена стойност в пробата, взета след дъвченето на дъвка, това говори за повишено изтриване при натоварване. И в двата случая се препоръчва смяна на амалгамовите пломби, което е добре да се направи при специално обучени стоматолози и взети максимални защитни мерки срещу поемане на живак чрез преглъщане или вдишване (изолиране на зъба с кофердам – латексово дентално платно, постоянна аспирация, колкото е възможно по-студено и нискооборотно разбиване на пломбата с денталната бормашина). За предпазване от евентуално погълнат, вдишан или резорбиран чрез лигавицата живак се препоръчва прием на антиоксиданти или извеждащи субстанции. Антиоксидантите като витамин С, цинк или селен неутрализират действието на вредните за организма свободни радикали.
Комбинация от извеждащи методи осигурява успех
В идеалния случай се комбинират различни извеждащи методи, които да достигнат до всички възможни вредни отлагания, както да активират и регулират собствените прочистващи механизми на организма. Съществуват множество субстанции, лекарствени средства и хранителни добавки за стимулиране прочистването на тялото от отрови. Някои от тях се отпускат с рецепта и могат да бъдат назначени единствено от лекар.
За специфичните ситуации на обременяване могат да бъдат приложени различни концепции за извеждане на токсините от организма. Основната цел на общото прочистване на тялото без наличие на отравяне (напр. в рамките на лечебно гладуване или за цялостно стимулиране на здравето) е да се изградят антиоксидантни резерви на организма и да се подобрят извеждащите функции на черния дроб, бъбреците, стомашно-чревния тракт и лимфната система. Препоръчва се терапията за извеждане на вредни вещества да се провежда минимум 3 месеца. Кориандърът, чесънът и левурдата стимулират свързването на метали, при това последните две растения са важни и за предпазване на клетките. Естествено здравословният стил на живот и изборът на бедно на вредни вещества алкално хранене подобно на всяко друго са в основата и на това лечение.
При установени здравословни нарушения или болести извеждането на токсини от организма трябва да бъде провеждано под лекарско наблюдение, тъй като неконтролираното мобилизиране на вредни вещества може допълнително да влоши състоянието на засегнатите. За основа при всички случаи се използват алкалното хранене и споменатите растителни средства. Допълнително лекарят може да разшири терапията с изписвани по рецепта субстанции като DMPS, DMSA или цинк-DTPA. Освен това се препоръчва провеждането на редовни инфузионни процедури за извеждане на вредните вещества и регенерацията на клетъчните увреждания. Прочистването от отрови може да бъде контролирано посредством придружаващи провокативни тестове, които обаче не следва да бъдат правени по-често от на всеки 4 месеца. Общо подобна прочистваща терапия може да отнеме 2 до 3 години. Резултатите от последователно проведеното лечение за прочистване от отрови в повечето случаи са много добри.
При отстраняване на амалгамови пломби или други токсични метални пълнежи е добре лекарят и зъболекарят оптимално да координират работата си. В идеалния случай около 1 седмица преди планираното премахване на амалгамова пломба трябва да се започне с прием на антиоксиданти като цинк и селен, както и да се форсират извеждащите функции на черния дроб, бъбреците, жлъчния мехур и лимфната система чрез подходящи комбинирани препарати или хомеопатични комплекси. Непосредствено преди отстраняването на зъбния пълнеж пациентът трябва още веднъж да приеме селен и да изплакне устната си кухина с разтвор, съдържащ натриев тиосулфат. Тези промивки е добре да се правят при по-дълги стоматологични процедури, както и в края на лечението. В рамките на 24 (най-много до 48) часа в организма от лекар трябва да се въведе DMSA, EDTA, натриев тиосулфат или алфа-липонова киселина, както и да се приемат микроелементи, електролити и витамини от групата В. Приемът на цинк, селен и хомеопатични средства е добре да продължи още поне 2 седмици.
Негативното влияние на натрупаните в организма вредни метали не бива да се подценява. Разумно да се предприемат стъпки за откриване на евентуално метално обременяване и с помощта на комбинирана терапевтична концепция вредните вещества да бъдат изведени от тялото колкото е възможно по-скоро. Описаните тук средства обаче следва да бъдат прилагани от лекар индивидуално за всеки пациент. При последователно провеждане на терапията човек може да разчита на добри резултати.