Внимание! Хремата може да бъде опасна.

Хремата – независимо дали е предизвикана от безобидни простудни вируси или алергия – е най-честата причина за възпалението на околоносните кухини – синузита. Опасен ли е той? Как можем да го предотвратим и как правилно да го лекуваме?

Принадлежите ли и вие към хората, които при секнене, духайки силно, запушват синусите си като притискат двете или пък ту едната, ту другата ноздра и едва след това освобождават пътя на секретите? Или пък се опитвате да потиснете напиращата кихавица със запушване на носа? Ако е така, правите огромна грешка. Този тип действия могат не само много да влошат хремата ви, но и да подготвят почвата за възпаление на околоносните кухини (синузит). Ако по пътищата, свързващи синусите с носа, потискате секрета, който тялото се опитва да изхвърли, той се събира в околоносните кухини, където бактериите намират идеална среда за размножаване. Синузитът е най-честото усложнение на хремата. При почти всеки втори пациент, отиващ на лекар заради проблеми с носа, са засегнати и околоносните кухини.

Носът  и Синусите

Синусите са свързани с носа посредством отвори, през които се оттичат секретите, и са покрити с лигавица, изградена от същите клетки и жлези, както и носът (цилиндрични ресничести епителни клетки). От всяка епителна клетка излизат около 25 подобни на косъмчета образувания, наречени реснички. При здравите синуси ресничките непрекъснато се движат, а остиумът (отворът), който води към носа, е проходим. Това означава, че слузта, произведена в синусите, се оттича свободно в носа и отнася със себе си вирусите, бактериите и другите предизвикващи инфекции микроорганизми, както и дразнителите и нечистотиите.

Тъй като носът и синусите са тясно свързани в анатомично отношение, не е трудно да се разбере как инфектирането или непроходимостта на носа създава предпоставки за запушване на синусите. На практика всяко нещо, което предизвиква запушване на носа (простудно заболяване, алергия или бактериална инфекция) може да засегне и синусите.

Причини за синузита

Проблемите с носа са най-честата, но не и единствена причина за синузита. Той може да бъде предизвикан също така от възпаление на зъбните корени, засягайки горночелюстните околоносни кухини (максиларните синуси), от анатомични изменения в носа (полипи, изкривяване на носната преграда, тумор, чуждо тяло) или прекалено тесен изходен отвор на синусите – по принцип от всичко, което стеснява проходите, като възпрепятства по този начин изхвърлянето на секрета и проветряването на околоносните кухини. Много болести и условия, свързани с околната среда могат да предразположат човека към синузит. Заболяванията,  които допринасят за развитието му са: инфекции на горните дихатилни пътища, алергии, общи заболявания, астма, хрема, предизвикана от хормонални изменения, проблеми със зъбите и анатомични изменения в носа. Други условия, водещи до синузит, включват злоупотреба с отпушващи носа спрейове, излагане на действието на замърсена вода, чести пътувания със самолет, промени във времето и дразнители в околната среда.

Фази на развитие при повечето случаи синузит

Как протича самото заболяване?

1. Дразнещо или предизвикващо инфекция вещество попада в носа. То може да бъде алерген, вирус, бактерия, химикал или някакво друго чуждо тяло. Като реакция към инфекцията или дразненето лигавиците на носа и синусите набъбват и отделянето на слуз се увеличава.
2. Отворите на синусите се запушват. Набъбналата лигавица в носа запушва отворите, през които се оттича произведената в синусите слуз.
3. В синусите се събира слуз. Затворената в околоносните кухини слуз създава тъмна, влажна среда, в която прониква много малко кислород – идеални условия за развитието на бактерии.
4. Движението на ресничките намалява. Слузта, която се е събрала в синусите, забавя движението на ресничките в момент, когато то е най-необходимо за изтласкване секретите навън.
5. Слузта се инфектира и се образува слузно-гноен секрет. Той е със зеленикав или жълтеникав оттенък и е един от най-често срещаните симптоми на синузита.
6. Слузно-гнойният секрет допълнително забавя движението на ресничките и още повече блокира отворите на синусите. Така се създава порочен кръг.

За щастие този кръг може да бъде разкъсан с подходящо лечение. След като инфектираните синуси се изчистят и отворите се отпушат, в повечето случаи ресничките възстановяват нормалното си движение и изтласкват слузта от околоносните кухини.

При продължително възпаление на синусите или състояние, при което болният получава серия от остри пристъпи през продължителен период от време; синусите се изчистват със или без лекарства, но не след дълго отново се възпаляват и това непрекъснато се повтаря – говорим за хроничен синузит.

Симптомите на хроничния синузит могат да включват:

• Запушен нос
• Намалено обоняние
• Секрет, стичащ се по задната стена на фаринкса
• Жълтеникав или зеленикав секрет от носа (обикновено при остра инфекция)
• Лош дъх в устата
• Затруднения при дишане през носа
• Кашлица
• Усещане за напрежение в главата
• Лек натиск или болка в някоя част на лицето (в областта на скулите, над очите, горната челюст или челото)
• Болките се влошават при навеждане, рязко движение на тялото или кашляне
• Главоболие
• Зъбобол
• Болки в ушите (особено при децата)
• Повишена температура (обикновено при остра инфекция)
• Възпалено гърло
• Умора

Както се вижда, тези симптоми са типични не само за синузита – те са обичайни и за простудните заболявания, грипа, алергичните пристъпи или за някой друг тип възпаление или инфекция. Този факт често затруднява лекаря при диагностициране на синузита и при определяне на засегнатите синуси.

Усложнения на синузита

Пълният с гной синус може да послужи като хранителна среда за развитието на бактерии и, ако те се заселят и започнат да се размножават, съществува опасност  да преодолеят тънките костни прегради към очите или дори в посока към мозъка и да предизвикат там опасни възпаления. Потенциални усложнения на синузита са менингит, мозъчно възпаление, инфекция на тъканите около окото и инфекция на костите около синусите. Повечето научни разработки напоследък откриват тясна връзка между синузита и бронхиалната астма. Доказано е, че той отключва тежки астматични пристъпи, независимо от това дали синусите са инфектирани или само възпалени. Ако имате синузит и астма, би трябвало веднага да излекувате синузита.

Лечение

Какво можете да направите сами, така че да не развиете бактериален синузит от една безобидна хрема е посочено в карето. Лекарят може допълнително да се опита да направи проходим отвора на синусите към носа. При наличието на бактериална инфекция ще ви бъде назначено антибиотично лечение. При особено тежки случаи обаче антибиотичната терапия може да се окаже неефективна. Тогава е възможно лекарят да ви препоръча промивки или пункция на околоносните кухини.

При наличие на хронично възпаление, всяка една банална хрема може да се превърне в тежко заболяване. Ето защо е важно да се изяснят конкретните причинители, които да бъдат максимално бързо и ефективно елиминирани. Ако хремата например е от алергичен характер, трябва да се открие и по възможност отстрани алергенът. Ако пък причината е в изкривяване на носната преграда е добре да се обмисли оперативна корекция. Ако всички предприети лечебни мерки се окажат неуспешни, съществува възможност за оперативно разширяване на връзките между носната кухина и синусите, за да се осигури безпрепятственото оттичане на секретите.

Целите на лечението на синузита са три: да се овладее инфекцията, да се свият набъбналите слузни лигавици на носа и синусите и те да останат свободни и неинфектирани колкото е възможно по-дълго.

Медикаментозно лечение на синузита

• Инфекцията на синусите се лекува с широкоспектърен антибиотик, който се приема в продължение на най-малко 3 седмици. По-краткотрайно лечение (1- или 2-седмично) вероятно няма да бъде достатъчно, за да се изчистят напълно синусите от инфекцията.
• Отпушващите носа средства свиват набъбналите слузни лигавици. Срещат се в две форми: с локално действие (бутилка- душ, спрейове, капки за нос) и с общо действие ( таблетки, сиропи или капсули, които се вземат през устата).
• Кортикостероидите с локално действие лекуват или предотвратяват възпалението.
• Експекторантите помагат за отделянето на храчките или слузта.
• Аналгетиците имат обезболяващо действие

Ефикасното лечение понякога предполага и нетрадиционни методи успоредно с приемането на медикаменти. Те са полезни за облекчаване симптомите на заболяването, но не и за лечението на остра инфекция на синусите. Ето защо би трябвало да се използват като допълнение към медикаментозното лечение, а не вместо него. Ограниченото излагане на организма на действието на алергени и дразнители от околната среда разрежда свързаните с алергия пристъпи на синузит при хора, които са чувствителни към определени вещества във въздуха. Прочистването на синусите с инхалации, солни спрейове и пикантни храни може да облекчи дишането на болния. Рационалното хранене, физическите упражнения, билколечението, акупресурата и релаксацията понякога допринасят за облекчаване на симптомите на синузита, както и за подобряване на общото здравословно състояние на пациента.