Продукти

БОЛЕСТИТЕ, ЗА КОИТО НЕ СЕ ГОВОРИ

Екземи, невродермит, псориазис, кожни гъбички

Милиони хора по света страдат от болести-табу, за които предпочитат да не споделят. Често пъти в резултат на това мълчание, те твърде късно търсят лекарска помощ. Ако можеха да потиснат срама и да говорят открито за проблемите си, много скоро щяха да разберат, че не принадлежат към някакво изолирано малцинство, че за техните оплаквания има лек и съвсем безсмислено са изпитвали  физическо и психическо неудобство години наред.

 

  1. ЕКЗЕМИ

Понякога възникват по кожата като отделни петна, но се случва да се разпространят  и навсякъде по тялото – тогава изглеждат  като отблъскваща заразна болест, която трябва да се скрие… Навременното отиване при дерматолог може да спести не само неудобството от погледите на околните, но и влошавнането на състоянието. Важно е  да откириете навреме причинителя, за  да го отстраните или му въздействате адекватно.

35% страдат от различни  видове екземи.

 

Осезаеми симптоми: Най-често локализирани възпалени участъци по кожата, които се характеризират със зачервяване, сърбеж, мокрещи мехурчета или лющене на кожата. Могат да обхванат също значителни части от тялото.

На какво се дължат: Екземите възникват, когато покривният слой на кожата (епидермисът) непрекъснато е подложен на дразнене или увреждане: например, от твърде честия контакт със сапун, почистващи средства, химикали. Могат да възникнат и като алергична реакция на кожата към козметика, текстилни бои, метали, каучук, медикаменти. Хората, които имат опит с това заболяване, знаят, че екземите са неприятни за гледане, но не са заразни!

Това помага: Чрез въпроси и тестове кожният лекар може да установи причинителя на заболяването – това е важно, за да може да бъде проведено ефективно лечение. Ако екземата е провокирана от алергична реакция, алергенът трябва да бъде установен и по възможност досегът с него прекратен. Охлаждащите мазила и лосиони помагат срещу сърбежа, а посредством подходящи противоалергични препарати (антихистамини, кортикостероиди) екземите постепенно завехват и отшумяват.

Какво става при премълчаване: Колкото по-дълго една екзема бива нелекувана, толкова по-трудно става нейното лечение. Кожата се удебелява, започва все по-силно да сърби и да се лющи, изсъхва и се нацепва, осигурявайки достъп на микробите и подходяща среда за развитие на бактериални инфекции.

 

  1. НЕВРОДЕРМИТ

Сред специалистите се е наложило името „ атопичен дерматит”, което обяснява и родстовото му с други заболявания (15 до 30% от страдащите от заболяването допълнително боледуват от астма или сенна хрема). Типично за него е редуването на изострени и безсимптомни болестни периоди. Начинът, по който кожата се променя при изостряне на заболяването, както и индивидуалните усещания могат да бъдат много различни, но едно е ясно – повечето засегнати се притесняват от  вида на екземите и правят грешката да не ги споделят дори с лекаря си.

12 % българи страдат от невродермит. При 90% от тях първите болестни симптоми са забелязани преди 10-годишна възраст.

 

Осезаеми симптоми: Възпалените зони възникват най-често при ставните сгъвки, по ръцете, врата, лицето (около ушите или устата), понякога са засегнати и гениталиите. Преобладава много сухата, удебелена и силно лющеща се кожа. Мокрещи и раздразнени участъци се наблюдават най-вече при децата. Характеризира се със силни пристъпи на сърбеж при изостряне на заболяването.

На какво се дължи: Невродермитът е свързан с наследственото предразположение към някои алергични състояния. Той може да се прояви още в кърмаческа възраст, като с напредване на възрастта симптоматиката на заболяването се променя. До влошаване на състоянието могат да доведе досегът с дразнители (напр. резки температурни разлики) или дразнещи вещества (вода, сапун, разредители, химикали, хлорирана вода, пот), допълнителното изсъхване на кожата, както и някои нарушения в обмяната на веществата (напр. недостиг на фолиева киселина, цинк, ненаситени мастни киселини). Стресът също може да отключи невродермитна криза. Алергии от различен вид (контактни, хранителни или дихателни) се наблюдават по-често при засегнатите от заболяването в сравнение с неболедуващите хора. Затова е разумно да се консултирате с алерголог, кои алергени биха могли да влошат състоянието ви.

Това помага: Сърбежът може да бъде успокоен посредством мазила с охлаждащ ефект, подобно е действието и на микстурите с цинк, към които се добавят дъбилни вещества, намаляващи сърбежа и болката и стимулиращи оздравителните процеси. Показани са също студените компреси, хладките вани или душове със съдържащи етерични масла душ гелове с добавка на полидоканол. Антихистаминовите препарати ефективно потискат невродермитните симптоми, но имат и неблагоприятни странични ефекти, затова с тях не бива да се прекалява. За всекидневно поддържане и овлажняване на кожата се препоръчват кремове и лосиони, в чийто състав влизат подпомагащи лечението активни съставки (етерично масло  от Oenotera biennis – Нахткерцен  вечерна роза  u Borrago officinalis, лайка, невен, жожоба, урея, сквалан).

 Какво става при премълчаване: При нелекуване на екземите и ненавременно овладяване пристъпите на сърбеж лесно се стига до кожни инфекции посредством бактерии, вируси или гъбички. При разчесване на засегнатите участъци, откритите рани се превръщат във входна врата за болестотворни микроорганизми, които откриват там подходяща среда за развитие. За да защитите кожата си от увреждане, а организма от зарази, пристъпите на сърбеж трябва да бъдат овладявани колкото е възможно по-рано. При нелечение заболяването може да се влоши и да се разпространи на по-големи участъци по тялото.

 

  1. ПСОРИАЗИС

Причислява се към едни от най-честите кожни заболявания. Генетичната предопределеност на заболяването прави ефективното лечение трудно и недълготрайно. Рано или късно симптомите отново се завръщат – повече или по-малко изявени. Този хроничен характер на болестта означава за пациентите само едно – те трябва да се научат как болестта и нейното лечение минимално да ограничават  ежедневието им.

15% страдат от псориазис. Едва 30% от тях поддържат редовен контакт с лекуващия ги  дерматолог.

 

Осезаеми симптоми: Характеризира се с дребни розови възелчета върху зачервена, ясно ограничена основа, покрити със сухи сребристобели люспи. Те са наслоени на няколко пласта, които лесно се отлющват. Нерядко е съпътстван от възпаления на ставите. При т.нар. хронични стационарни форми на псориазис се наблюдават увеличаващи се с годините огнища в областта на коленете, лактите, гърба и главата.

На какво се дължи: Псориазисът представлява хронична рецидивираща дерматоза с неясна етиология. Готовността на организма да реагира на типични за заболяването прояви на отключващи или подсилващи фактори се корени в наследствеността. Заболяването е с много възможни причинители и влошаващи симптомите фактори. Системното преяждане, наднорменото тегло, алкохолът, стресът, хормоналният дисбаланс, липсата на витамин D в организма оказват негативно влияние върху болестта.

Това помага: В повечето случаи псориазисът се повлиява благотворно от морския климат и слънчевата светлина. Частични подобрения се наблюдават и при използването на соларни и UV-лампи с терапевтична цел. Препаратите със съдържание на кортизон (кортикостероидите) са едни от малкото препарати за външно приложение, при които се постига бързо и ефективно подобрение.  Непрекъснатата им употреба обаче може да доведе до изтъняване и атрофия на третираните кожни участъци, парене и сърбеж при прилагане, стероидно акне, хипертрихоза и др. За да се избегнат негативните последици от кортикостероидите, те трябва да бъдат редувани с препарати с други активни съставки (циклоспорин, ретиноид) и специални лосиони и кремове, подпомагащи овлажняването и задържането на влага в кожата или съдържащи витамини и лечебни билкови екстракти (витамини D, С и Е, бета-каротин, биотин, етерично масло от от Oenotera biennis u Borrago officinalis, лайка, невен, жожоба, урея, сквалан).

 Какво става при премълчаване: При нелекуване на заболяването огнищата се увеличават и разрастват. Самолечението, от своя страна, може да ви подтикне към следване на погрешни лечебни съвети и програми, които да продължат да ви разочароват с резултатите си или, още по-лошо, да доведат до трайно увреждане на кожата. Затова не се колебайте да потърсите помощта на специалист, който да изготви балансирана терапевтична програма и наблюдава състоянието ви.

 

  1. КОЖНИ ГЪБИЧКИ

След простудните заболявания представляват най-често срещаната инфекция. Пърхотът по косата също се дължи предимно на гъбички (себореен дерматит). Повсеместно, но неправилно е мнението, че гъбичните инфекции са свързани с лоша  хигиена – нищо чудно тогава, че засегнатите предпочитат да премълчават проблема си. При това гледката не е никак естетична…

50% от хората с гъбични инфекции прекъсват твърде рано терапията, в резултат на което те рецидивират. Над 65% са хората с пърхот на косата, дължащ се на гъбички.

 

Осезаеми симптоми: Кожата на засегнатото място е зачервена, сърби силно, бели се, лющи се или мокрее. Могат да се появят също дребни ранички или гнойни пъпки. Предпочитани места за развитието на гъбични колонии са стъпалата, гениталиите, главата.

На какво се дължат: Гъбични спори човек би могъл да прихване на практика навсякъде. Най-добра среда за развитието им осигуряват топлите влажни места (бани, басейни, кухни и др.), именно поради тази причина те се развиват и по човешкото тяло на места, където влагата и топлината се запазват най-добре. Отслабналият имунитет също може да подпомогне развитието на гъбична инфекция по кожата.

Това помага: Много засегнати пробват в началото да се лекуват сами със закупено от аптеката противогъбично средство под формата на мазило, спрей или лосион. Действието им е ефективно, само ако диагнозата е поставена правилно и се използва достатъчно дълго време – т.е. значителен период след отшумяване на симптомите. Всеки втори обаче прекъсва терапията твърде рано и гъбичната инфекция се разпространява отново – в много по-тежка форма от преди. Тогава често пъти се налага перорална антимикотична терапия. За ефективното лекуване на пърхота също не е достатъчно да посегнете към кой да е шампоан против пърхот. Добре е да потърсите консултация с лекар за установяване на точния причинител и назначаване на адекватна терапия.

 Какво става при премълчаване: Самолечението често пъти е неефективно, било то поради ранното му прекъсване, било поради неправилно подбрания медикамент, недействащ на конкретния гъбичен причинител. Това, което ви прилича на гъбична инфекция, може дори да се окаже екзема или краста, тогава противогъбичното средство със сигурност няма да помогне. Най-честата последица от неправилното лечение на гъбички е разпространението им по ръцете, кожата на главата, лигавиците, ноктите. В поразените места лесно могат да проникнат бактерии, които да предизвикат възпаления.

 

  1. ГЪБИЧКИ ПО НОКТИТЕ

Изглеждат повече от отблъскващо и подаването на ръка за поздрав се превръща в мъчение. Лечението им е трудно и продължително, но колкото по-рано отидете на лекар, толкова по-бързо и ефективно ще бъде то.

8% от българите страдат от гъбички по ноктите. Едва 20% от тях са потърсили своевременна консултация със специалист.

 

Осезаеми симптоми: В началото ноктите стават без блясък, после се появяват бели, жълти или кафяви петна, роговицата се втвърдява, повдига се в краищата, става порьозна, чуплива и накрая пада.

На какво се дължат: Гъбичките по ноктите се хранят от кератина в роговицата и буквално изяждат ноктите.

Това помага: Гъбичните колонии по ноктите се развиват бавно, но още по-дълго време изисква унищожаването им: по ръцете от 6 до 8, а по краката от 9 до 12 месеца. Кожните противогъбични средства не помагат в този случай особено. Съществуват специални лосиони и лакове, нанасянето на които се подновява през определени интервали. В по-тежките случаи може да се наложи допълнително приемът на таблетки с противовъзпалително и антимикотично действие.

 Какво става при премълчаване: Своевременното отиване на лекар и тук е от значение, тъй като самолечението най-често се оказва неефективно, а колкото повече се задълбочава инфекцията, толкова по-трудно и дълго става лечението й. Опадането на ноктите може да доведе до тежки възпаления и инфекции по оголените места.