Зад щита на антиоксидантите

Последица от цивилизационното развитие е бързо прогресиращата деградация на естествената околна среда и все по-отдалечаващия се от първоначалния модел начин на живот.

Има достатъчно доказателства, че неправилния стил на живот и замърсената природа значително увеличават риска от развитието на редица заболявания. Определянето на всички здравни последици от това явление е много трудно, тъй като замърсяването на околната среда е само един от многото фактори, които влияят върху човешкия организъм, оказвайки му незабележимо дълготрайно въздействие. Сигурно е обаче, че повлиява имунната система, отслабвайки защитните механизми на организма и правейки го по-податлив на заболявания Статистиките потвърждават увеличаването на „цивилизационните заболявания“. На първо място сред тях се нареждат болестите на сърдечно-съдовата система, които представляват най-голямата заплаха за здравето на хората от развитите страни. Според учените обаче много от причините за тях могат да бъдат елиминирани чрез промяна в начина на живот и хранене.

Освен в коронарните, „бум“ се наблюдава и в хроничните заболявания на дихателната система, раковите образувания, метаболитните и неврологични смущения, ускорени са процесите на стареене и т.н. – това е цената, която трябва да плащаме за неумеенето си да се възползваме от постиженията на цивилизацията.

Едно от последните открития в областта на медицинските науки е свързването на здравните ни проблеми с двойственото действие на кислорода.

Окисляването е необходима реакция при обмяната на веществата в човешкия организъм. Понякога обаче тя излиза от контрол, което довежда до образуването на прекомерно количество отпадни продукти на обмяната – т.нар. свободни радикали. Свободните радикали са много активни частици, които са изгубили един електрон и се опитват да си набавят друг, бързо влизайки в следваща реакция. От друга страна частицата, от която е отнет електрон, също става свободен радикал и го „краде“ от следваща частица, задвижвайки лавинообразен процес, разрастването на който в крайна сметка може да доведе до увреждането на много клетъчни структури.

Тъй като не можем да избегнем окислителните процеси и образуването на свободните радикали, нашият организъм активизира защитните си механизми. В челната му защитна линия са т.нар. антиоксидантни ензими, задържащи образуването на свободни радикали (в състава им влизат някой микроелементи като селен, мед, цинк, манган).

Недостигът на минерални съставки може да наруши функцията на антиоксидантните ензими. Следваща защитна линия на организма представляват неензимните антиоксиданти, към които се отнасят витамините Е и С, бета-каротинът и биофлавоноидите. Какво можем да направим, за да забавим деструктивните процеси в нашия организъм?

На първо място да усвоим основните елементи на здравословния начин на живот: подходящо хранене, физическа активност, пълноценна почивка, позитивно мислене.

Трябва също така да подсигурим на организма си антиоксиданти, които са естествени „чистачи“ на свободните радикали.

Нека не забравяме, че в светлината на изброените цивилизационни заплахи средното съдържание на антиоксидантите в нашето хранене става все по недостатъчно. Ето защо допълването им започва да се превръща в необходимост, особено при наличието на замърсена околна среда, болестно състояние, стрес, преумора, злоупотреба с алкохол и цигари. Все по-голяма подкрепа добива възгледът , че на организма трябва да се доставят едновременно няколко антиоксиданти, тъй като по този начин те взаимно подсилват действието си (напр. витамин Е задържа окисляването на витамините А и С, благодарение на което те могат да останат по-дълго в организма).

Антиоксидантните витаминно-минерални комплекси могат да ни помогнат да се предпазим от последиците от все по-динамичния ни напрегнат живот, стреса, нездравословното хранене, замърсения въздух, почва и вода.

За образуването на свободни радикали способстват:

  • ускореното темпо на живот при липса на необходимата почивка и физическа активност
  • тютюнопушене
  • злоупотреба с алкохол
  • приемането на някой лекарства
  • инфекции
  • хранителни фактори (недостатъчен прием на антиоксиданти)
  • йонизиращо или ултравиолетово лъчение
  • субстанции, замърсяващи околната среда (озон, азотен двуокис, серен двуокис, пестициди)